Работа - да, помощи - зависи!

Всяка държава от ЕС има право да откаже социални помощи на граждани от друга държава от ЕС, които търсят работа. Решението на Европейския съд в Люксембург е особено важно за десетките хиляди граждани на България и Румъния, които кандидатстват за социални помощи (най-вече детски надбавки и помощи за безработни) предимно в Германия. Досегашните съдебни спорове бяха единствено за помощите за безработни (детските надбавки засега са извън полезрението на правосъдието) и се въртяха около това дали кандидатът наистина търси работа и дали властите трябва да преценяват всеки отделен случай поотделно, за което се изисква огромен ресурс.

Вече ядем клонирано месо. Без да знаем.

Европейската комисия иска да допусне клонираното месо до чиниите ни, Европарламентът обаче иска да го забрани. Какво точно означава "...

Прочети повече

Няма автоматизъм

Според съдиите в Люксембург, съответната приемаща държава не е длъжна да проверява всеки отделен случай, тъй като законът вече се е съобразил със ситуацията, в която се намира кандидатът за социални помощи. Това звучи не съвсем разбираемо, така че ето трите възможни хипотези, които засягат стотици хиляди българи и румънци, дошли в Германия от началото на 2014 година досега:

1. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, но няма намерение да работи в нея. В този случай всичко е ясно: приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

2. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза и си търси работа, но не намира. И в този случай приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

Бизнесът с нещастието на бежанците

Бежанската драма е златна мина за трафикантите на хора. Каналджийските мрежи са добре организирани и трудно разкриваеми, а печалбите и...

Прочети повече

3. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, намира си работа, но след известно време остава безработен. Ако е пребивавал в съответната държава повече от три месеца, той по принцип има право да кандидатства за социални помощи, но не ги получава автоматично. Най-напред всеки отделен случай се проверява индивидуално, като се взимат предвид семейната ситуация на кандидата и работата, която е извършвал.

Държавата има право да се брани от злоупотреби

С новото си решение съдът в Люксембург потвърждава позицията си от миналата година по случая с така наречените „мигранти по бедност”. Става дума за хора, които пристигат (примерно в Германия) с целта не толкова да работят, колкото да получават социални помощи. Така съдиите в Люксембург потвърждават една от централните постановки в германското социално законодателство, според която граждани от други страни в ЕС по принцип нямат право на помощи за безработни. В германския Бундестаг беше изразена загрижеността, че в страната пристигат зле образовани хора от други държави в ЕС, които имат за цел единствено да получават социални помощи. Според германската Агенция по труда, през 2014 година броят на българите и румънците, които получават помощи за безработни - т.нар. „Харц 4”, е нараснал от 45 хиляди на 83 хиляди – увеличение с 85%. В същото време обаче броят на българите и румънците, които работят и плащат вноските си в социалните каси, също е нараснал с 85%.

В обобщение: с днешното си решение съдът в Люксембург просто потвърждава своето становище, че всяка държава има право да пази социалната си система от прекомерно натоварване и да предотвратява злоупотребите със социални помощи.

Унгарският принос: една ограда и няколко лицемерни фрази

Виктор Орбан е майстор на силните фрази. С тях той клейми слабостите на европейската бежанска политика. И щеше да е прав, ако зад тези...

Прочети повече

Източник: Дойче веле